Поезия

[fred]

Ако вънка
зора е
зорила - тя за теб е
зорила сега.

Ако има
на тоя свят
сила - тя се казва:
любов

и тъга.

Пеньо Пенев

[Ранобудниче]

***

Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.

Пристигна и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис
и дявол знае откъде.

А ние - зли, недоверчиви -
със нея тримата вървим
и питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.

И спираме. И хлопват в мрака
две независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чака
и като кученце скимти.

Земята слуша как затихва
обиденият тъжен вой
и няма кой да я повдигне,
да й помогне. Няма кой.

И ето - тръгва с крачки леки
нанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всеки
стои зад своята врата.

Недялко Йорданов
1967



п.п. а преди малко се сетих за един разказ, който харесах преди години.
вярно, не е поезия и не е твърде кратък, но пък може да се чудите какво да прочетете за лека нощ

Синът на Мария или "Имам лисица и лилав мобифон"

[Kuker]

Часовникът


Часовникът прашинки сипе... сиви...

Ефирни... като пепел от цигара.

Покриват дните бавно, мълчаливо,

като самотна приказка... пра-стара.

И имало е и войни, и битки,

и огнено препускащи кобили,

и остри мечове, и детски плитки,

и пойни птици, дом на топло свили...

И страхове е имало, и мъдри мисли,

и простичката радост на зората,

и нежен влюбен шепот, и усмивки,

и мълнии, подпалили гората...

Часовникът нечуто сипе... сипе...

И образите бавно избледняват.

Ще взема дъждобран, да се завия –

дъждът праха почиствал... тъй разправят...

[old alfist]

Препоръчвам да се слуша, докато се чете - ефектът е по-силен :

Милена - Истина

Някой ли открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън.
Овяхна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил,
път, по който си вървял, аааа, ааа…

Някой ден сърцето
ще поиска, ей това,
което ти си му отнело,
без дори да си разбрал.
Някой ден сърцето,
ще те те съди за това,
за т'ва, че много си го лъгал.

Никога не казвай "Да",
когато чувствата ги няма в теб,
когато ровиш свойта самота,
пак се луташ за кой ли път,
уморен от своя бяг,
продължаваш все на там,
вътре някъде дълбоко в тебе
И винаги оставаш сам…

[galinves71]

уно моменто,грация сеньора
дупе дебеларе,гранде меркучо.
монте кураре канте комино фабрицио.
монте мадуре канте топузо кантаре.

си,няма си.тръгваш да падаш обаче не падаш.............

[Ранобудниче]

Треска


Мойта възраст е възраст опасна.
Тя ме прави тревожно да тръпна.
Мойта младост, която ме тласка
в необмислени, странни постъпки.

Как не мога сега да понасям
тези къщи съборени, ниски.
Всяка вечер привиждам в съня си
неочаквани схватки и рискове.

Аз желая да скитам, да скитам
по далечни земи и морета.
Всички граници тъй да проникна,
както скачам съседските плетове.

Да съм беден хамалин във Триест
или дрипав парижки безделник.
В непристъпни места да се крия,
да ме гони свирепа престрелка.

Или - блед бедуин низ пустинята
със седмици да търся оазис.
Да ме шибат порои планински,
по разляти лагуни да лазя.

Все едно накъде, но да тръгна!
Не желая сполуки накрая.
Мигар себе се тъй са излъгали
Дон Кихот, Магелан и Чапаев?

Мойта младост е в треска попътна.
Има темпо едно: разгневено.
Щом се ражда, е виното мътно,
после виното става червено.


Радой Ралин

1941

[fred]

Хайде излъжи ме


Хайде, излъжи ме ! Разкажи ми,
че тъжиш за мен,
че ме обичаш,
че си ме очаквала от толкова години,
още като мъничко момиче.


Можеш да се влюбваш и разлюбваш,
с тебе могат да си поиграят.
Всичко е без ревност и без грубост,
всичко е красиво,
даже краят …


Хайде, излъжи ! Какво ти струва ?
Изиграй ми Жулиета в здрача.
Аз ще съм щастлив , че не сънувам,
и ще се опитвам да не плача …

Вл.Голев

[fred]

Песен на Щурците, тескстта не знам на кой е, сигурно е техен, а ако не е сори, ама не знам автора

КОННИКЪТ
Кой препуска диво в нощта,
слял се с коня си в безумен
устрем,
сякаш гони края на света
свил до болка немите си
устни?

Чуй камшика как свисти
и разсича с ярост тишината
Коннико, какво ли търсиш ти,
че летиш към края на земята?

Няма да се спреш за миг едва,
няма към какво да се
завръщаш.
- Устремът е моята съдба,
рискът е печалната ми
същност.

Хората в спокойни нощи спят
в тихите си сънища.
Мен ме гони лудият ми път
през нощта нагоре към
звездите.

Хората... не бягам аз от тях.
Зная - просто нямам вече
време
нерви, думи, помисли и страх -
аз от тях изплетох своето
стреме.

И летя към моя хоризонт
и летя към кулите от пясък.
Миналото си смених за кон
и за мен избора е ясен.
Кой препуска диво в нощта?
Аз препускам диво в нощта!

[Ранобудниче]

Внезапно


Спасявам си душата.
Използвах за алиби старостта
и се оттеглих —
в спомена,
в природата,
в приятелството,
в книгите...
(Нали светиите отшелници
са били грешници на младини!)
Спасявам си душата.
Изключвам телефона.
Изключвам телевизора,
когато блъвне във лицето ми
човешка кръв и пещерна омраза,
когато почнат да ме давят словеса,
звънтящо кухи,
самовлюбени,
лъжливи,
когато чуя как води и лесове,
зверчета и деца,
дори и риби
пищят до небесата...

Спасявам си душата.
На края на града.
На края на живота.
И само сутрин,
между съня и будността,
внезапно
усещам тялото си младо,
духа — непримирим и горд,
и ми се струва —
ей сега ще блесна,
ще се стоваря, справедлива като меч,
над този мръсен свят!
Или ще го целуна,
и той — току-що сътворен —
невинно ще ми се усмихне...


Станка Пенчева

[fred]

МУЗИКА

Момче, какво засвири? Покрай мен
долавям в парка шепнати повели
и стъпки.Виж, сред тия цеви бели
на сиринкса душата ти е в плен.

Защо я мамиш? В звуците витае
и се оплита, без да разбереш;
по-силна от живота песента е
и с плач я ражда твоят луд копнеж.

Мълчание й дай, та пак душата
преливаща в обилие да блесне;
там ставаше и мъдра, и богата,
преди да я омаеш с нежни песни.

Чуй ме, мечтателю, преди целта
прахосваш полета й, тя ще страда;
с криле, прекършени от песента,
стените ми не ще прехвърли тя
след моя зов към вечната наслада.

Райнер Рилке

[fade]

Лека нощ
Пърси Шели

П.П... Сори... Видях, че го има вече, но нищо клипчето е красиво музиката към него също

[Ранобудниче]

я една басня, че нещо ми е тематично..



Бухал и светулка

Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя е злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...

- Какво ти сторих?... - Ти ми пречиш!
Умри! - Че как ти преча? - Светиш!...

След таз присъда кратичка и ясна
светулката угасна
и се във вечност пресели,
или с по-други речи -
в търбуха
на бухля!...

Стоян Михайловски

[nhg]

етоо още една басня (която звучеше добре като песен):

Ера - Басня

Вървят те двама, сплели ръцете си,
тя - със кожух, той - със балтон.
Влюбено вглеждат се във лицата си,
един до друг - свиня и слон.

Ето там, до кръстопътя
те стигат вървейки така.
И виждат охлюв да пъпли нагоре -
по стръмния склон към върха.

"Мръсно животно!"- изписка свинята
и го посочи с кална ръка.
"Колко е тромав!" - отрони слона
и бавно го смачка с крака.

Бутат, блъскат,
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!

Един ден свинята, сред своята тиня
настина и легна - умря!
А слонът лежейки се пръсна от мъка,
че бавно минавал деня.

Бутат, блъскат,
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!

Тъй, който другите осъжда бързешката,
животът пък със него изтрива си краката.

[bager]

я една басня, че нещо ми е тематично..



Бухал и светулка

Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя е злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...

- Какво ти сторих?... - Ти ми пречиш!
Умри! - Че как ти преча? - Светиш!...

След таз присъда кратичка и ясна
светулката угасна
и се във вечност пресели,
или с по-други речи -
в търбуха
на бухля!...

Стоян Михайловски

Ужаст!!! Каква ужастна птица!!!
Уважавам таланта да редиш думите, но когато не са верни...е тъпо!
Сори, ма съм горски и не харесвам и приказката за червената шапчица...заради вълка, нали се сещаш...не е лош...а тая кучка...е те това е ку..енски номер!


И за да не съм извън темата:



Безритмие


Бездомен ден...

Почти безмълвен,

сбрал в себе си вселена цяла –

мушица, в плен

на паяк сънен,

оплетена във паяжина бяла,

от ягодово сладко аромат,

пропит по сухите, напукани ми устни,

коприва от бодлив вечерен мрак,

разстлала край нозе ми ядно фусти,

тръпчив пелин

горчи...

спестена глътка,

облизах само капчица от гърлото

на струйка крехка ,

плахо текла

като сълза... отвън... целунала бутилката,

сънуван спомен –

припев стар,

дасадно неживян, от друг откраднат,

кафе без захар –

мамещ цяр

и пепел от догаряща цигара,

без мисъл... миг

и после следващ

часовникът, изглежда, се побърка,

пресипнал вик,

а всъщност - тихо...

Прокъсаната страница обърнах.

[fred]

Е като сме тръгнали на басни, ето и от мен една:
Стоян Михайловски

Дъб
Балкански дъб се възгордя и каза: - Тоз Балкан
От мен, за мен и в мен живее!
Аз съм гигант! Аз съм титан*!
И естеството*
Пред мен благоговее! -
Самопоклонство дълго време не вирее. . .
Гръм падна от небето
Връх дъба - повали го -
И с най-нищожните трънаци приравни го. . .

***
Ти който себе си наричаш господар, -
В какво се различаваш ти от простий колибар?
И ти, и той, еднакво немощна човешка твар, -
Днес оживена кал,
А след два дни безжизнен прах. . .
У тебе и у него — заран пeсен, смях,
А вечер охкане и жал. . .
О, да, и той, и ти,
Пред Божията слава вий сте суети
Безславни,
А пред гробовний червей мърши равни!